Пол Стенли-водещ китарист и певец на хард рок групата KISS и аз"

Родена съм в бедно семейство сестрите ми ги кръстиха-Яна,Радостина,Християна,а мен Сандра но родителите ми бяха зли хора които мразеха необикновени деца защото бях могъща чародейка,повелителка на природните стихии, можех да създавам портали към други светове други държави и други градове,имах пронизителен писък, бях могъща вампирка, можех да създавам силови полета можех да чета мисли можех да бягам със скоростта на светлината, всички мои мечти и желания се сбъдваха можех да ставам невидима бях силна като Зевс, можех да се разтягам като ластик, когато заплачех монети от 2 лева капеха от очите ми,а когато се засмеех листенца от червени рози капеха от устните ми имах вълшебна коса която светеше когато запеех специална песен и имаше лечителски сили но ако бъде отрязана, косата ми ще потъмнее и ще изгуби лечителските си сили,но и ръцете ми имаха лечителски сили така че дори и косата ми да бъде отрязана пак имах лечителски сили имах способността да усещам кой лъже и кой казва истината,в едно богато семейство се родиха 4 момчета кръстиха ги-Джийн, Ерик, Томас, а четвъртия Стенли но Стенли имаше моите способности и дарби но нямаше вълшебна коса а само  ръце от които блика сила която лекува болни и възкресяваше мъртви хора.

Родителите ми разбраха че не съм човек и ме оставиха до една кофа за боклук и си тръгнаха. Аз се разревах и монетите от 2 лева които капеха от очите ми ме затрупаха. Един ден един просяк минаваше покрай кофата където бях заровена от сълзите си, той много се изненада че до кофата има купчина от монети от 2 лева, той много се зарадва но когато ги събра видя мен, аз бях пораснала с един метър и златисторусата ми коса беше пораснала с три сантиметра. Просякът ме взе на ръце и ме остави в едно сиропиталище защото просякът нямаше средства да отглежда дете,в сиропиталището ме кръстиха Лилит. Никой не ме осинови защото никой не искаше чудовище защото за хората аз бях чудовище.Санитарките в сиропиталището, казаха че все някой ден някой ще ме осинови,но никой не дойде, когато станахме на 18 години спряхме да разтем и да стареем защото бяхме безсмъртни вампири,чародеи,анодити,русали. Аз напуснах сиропиталището,и тръгнах да търся родителите си защото знаех че имам родители но не знаех че те са виновни за това че съм в сиропиталището срещнах един стар просяк той ме разпозна като бебето което бе намерил до кофата заровено под монети от 2 лева, той ми разказа че той е човекът който ме е намерил до кофата малко след като родителите ми са си тръгнали все едно нищо не се е случило все едно не са оставили дъщеря си като боклук.

Аз се ядосах на родителите си, и отидох при тях от съседите разбрах че те живеят не в къща а в имение и разбрах че те не са искали деца и че сестрите ми са някъде скитащи по света и че са имали същата съдба като моята родителите ми просто не са искали деца,аз станах полицай и започнах разследване на случая с родителите ми и намерих нещо което ме смрази, майка ми беше лека жена а баща ми беше нейният сводник и изоставиха мен и сестрите ми докато те си продаваха достойнството,и не го правеха за първи път кой знае колко братя и сестри имах.

Аз се погнусих от родителите си и отидох при шефа и казах:,,Шефе научих нещо за семейството което изостави дъщеря си до кофа за боклук!" Сложих документите на бюрото и казах:,,Аз съм дъщерята която те захвърлиха като боклук! Искам лично аз да ги арестувам!" Шефа ми знаеше че имам способности и затова не спореше когато не поисках подкрепление, аз отидох до къщата където сега живееха родителите ми, позвъних на звънеца мама отвори вратата и пребледня тя каза:,,Не ти не може да си жива не трябва да си жива!" Аз я арестувах и казах:,,Къде е баща ми!" Майка ми се изсмя злобно и каза:,,Мислиш ли че баща ти ще стои тук при положение че ни разследваш!" И се изсмя злобно Аз извадих белезници и казах:,, Всичко което кажете сега, ще се използва срещу вас в съда, ще започне разследване срещу баща ми!" Подкрепленията дойдоха и арестуваха майка ми,а баща ми беше избягал но задгараничната полиция го беше хванала в опит незаконно да избяга в друга държава с фалшиви документи, арестуваха го и вкараха и двамата в затвора за 50 години.

Сестрите ми които вече бяха омъжени за братята на Стенли Айзен, научиха за ареста на родителите ни и Радостина каза:,,Най после можем да дишаме спокойно, сестра ни е страхотна" Стенли който гледаше  каза:,,Красива е" тогава братята на Стенли се уговориха да ни съберат но съдбата има лошо чувство за хумор.

Стенли видя че съм изпаднала в беда и не мога да победя двама мъже които се опитваха да ме изнасилят но аз отприщих цялата си сила и ги нокаутирах после колегите ми дойдоха и ги арестуваха.

Стенли каза:,,Явно нямаш нужда от помощ" Аз се усмихнах превърнах се в красив лебед и отлетях.

Стенли каза на братята си че ще ме намери и ще се ожени за мен,а сестрите ми казаха:,,Ние ще ти помогнем" Яна ми препречи пътя аз казах:,,Здравей сестричке" тя се изненада но запази самообладание:,,Виж, сестро Стенли Айзен е влюбен в теб моят съпруг е негов брат и иска да ви събере" Аз се засмях и я погледнах в очите после казах:,,Ами заведи ме при него" Когато Стенли ме видя се изчерви аз се приближих до него и го целунах и казах:,,Знам всичко" по късно се оженихме.

                      КРАЙ