,, Биографията на Ози Озбърн"

,,Ози Озбърн-човекът който изяде главата на един прилеп!"

Джон Майкъл Озбърн е роден на 3ти Декември 1948 година.

Още в ранна детска възраст Ози мечтае за музикалната сцена, която освен удоволствие, също така е възможност да се отскубне от тежкото си ежедневие на дете в бедно работническо семейство. Запалва се по Бийтълс, след като чува техни песни по радиото и решава да се пробва като вокалист. В тийнейджърските си години Ози се изявява като дребен джебчия, обирайки и няколко къщи, докато не е хванат от полицията и затворен зад решетките за шест месеца. От този период датира татуировката „ozzy“ на пръстите на лявата му ръка. След като излиза от затвора, работи известно време като тестващ клаксони на коли в малък автомобилен завод, както и като помощник в кланица.

Първата му група се нарича The Music Machine, последвана от The Approach, свирейки главно ритъм енд блус. Напуска групата след неразбирателство относно стиловата насока и се присъединява към Rare Breed, където среща Терънс „Гийзър“ Бътлър (с когото по-късно ще основе групата Black Sabbath). Скоро и тази формация се разпада, но Ози и Бътлър завързват приятелство. Бътлър получава покана да се присъедини към желаещите да сформират нова група китарист Тони Айоми и барабанист Бил Уорд, които идват от успешна ъндърграунд група, наречена Mythology. Ози е привикан за вокалист, Бътлър хваща баса, а към тях се присъединяват и саксофонистът Алън Кларк и още един китарист на име Джим Филипс. Новосформираната от тях група е наречена Polka Tulk Blues Band, чието име е по предложение на Ози, след като го вижда на кутия с талкова пудра. Скоро след това Кларк и Филипс напускат, поради несъвпадане на идеите и групата остава в четиричленен състав и бива прекръстена на Earth, а малко по-късно на Black Sabbath.

Ози има татуировки по цялото тяло,пада от АТВ и си чупи част от тялото има болтове в тялото си. Ози се опита да удуши жена си в пиянски пристъп, казва че гласове в главата му казват да я удуши.

Кариера в Black Sabbath

Black Sabbath през 1973 г.

Стиловата насока на новата група претърпява рязка промяна, след като една вечер, гледайки филм на ужасите в бирмингамско кино, Ози е осенен от идея и се обръща към седящия до него Бътлър с думите: „Щом хората си плащат да гледат страшни филми, защо да не си плащат да слушат и страшна музика“. Това, заедно с увлечението на Бътлър по писателя фантаст и окултист Денис Уетли, става причина за написването на поредица песни на окултна тематика с тежко звучене, което се превръща в запазена марка на групата в първите четири албума, поставяйки началото на метъл музиката. Албуми като „Black Sabbath“, „Paranoid“ и „Sabbath Bloody Sabbath“ се превръщат в емблематични творби в историята на жанра.

Групата изживява небивал комерсиален успех, което обаче довежда до разпуснат живот на някои членове, включително Ози, който започва все по-често да употребява алкохол и наркотици. С течение на времето китаристът Айоми все по-настоятелно налага по-прогресив ориентиран саунд и различни експерименти в стилова насока, с което Ози не е съгласен. Последните два албума на Блек Сабат от 70-те години "Technical Esctasy" и "Never Say Die" не постигат същия успех като предшествениците си. Озбърн напуска групата за два месеца в края на 1977 г., но скоро се завръща отново. През 1979 г. конфликтите между членовете на групата нарастват и Ози бива изхвърлен от групата. Като причина е изтъкната ненадеждност в работния процес и злоупотребата с наркотици.[1] Мястото му заема Рони Джеймс Дио. Зависимостта му от алкохол и наркотици се засилва, което довежда до раздяла с първата му жена Телма (от която има и две деца, Джесика и Луис, които остават да живеят при майка си). Въпреки всичко Ози не изоставя музиката и решава да започне солова кариера.

През 1985 г. Озбърн се събира с оригиналните членове на Блек Сабат за изява на Live Aid. През 1992 г. в рамките на първото прощално турне на Ози "No more tours" Айоми, Бътлър и Уорд участват на концерта в Коста Меса, Калифорния.[2] Четиримата оригинални членове се събират окончателно през 1997 г. и през декември излиза концертният албум "Reunion". Сабат планира издаването на нов албум през 2001 г., но тези планове се провалят. Групата е активна до 2006 г., а между 2006 до 2010 г. Тони Айоми и Гийзър Бътлър участват в групата "Heaven and hell" с Рони Джеймс Дио и Вини Аписи.

През ноември 2011 г. Блек Сабат се събира отново, но впоследствие Бил Уорд не взима участие. През 2013 г. групата издава последния си албум "13", а на барабаните е Брад Уилк. В периода 2016 – 2017 г. Блек Сабат изнасят прощалното турне "The End".

На 5 май 2025 г. Блек Сабат изнася последния си концерт – "Back to the beginning", като е в оригинален състав за първи път от 2005 г. Събитието е посетено от над 40 000 души и е гледано по света от над 5 милиона. Всички приходи са дарени за благотворителност.[3]

Солова кариера

Ози се жени повторно за Шарън, която става и негов мениджър и заедно основават соловата му група с китарист Ранди Роудс, басист Боб Дейзли и барабанист Лий Керслейк. През септември 1980 излиза първият му албум, наречен „Blizzard of Ozz“, а звученето му много наподобява ранните творби на Black Sabbath с предимно окултната си тематика и тежки китари, но по-разнообразни и технични. Първоначалната идея е групата да се нарича Blizzard of Ozz, а на обложката на едноименния първи албум да присъства и името на Ози. Издателската компания обаче по погрешка поставя името на Ози с големи букви, а Blizzard of Ozz е написано със значително по-малки. Така сред широката общественост групата става популярна под името Ozzy Osbourne Band, което се възприема и от членовете на групата като официално наименование. Албумът включва хитовите парчета „Crazy Train“ и „Mr. Crowley“, извели го до номер седем в класациите на САЩ. Малко преди записването на втория студиен албум Дейзли и Керслейк са заменени от Томи Олдридж и Руди Сарзо. На 7 ноември 1981 се появява албумът „Diary of a Madman“. И този албум е доста успешен и Ози тръгва на международно турне. На един от концертите някой от публиката хвърля прилеп на сцената. Ози го хваща и му отхапва главата, мислейки го за играчка. Концертът е прекратен, а Ози веднага откаран в болница, за да му бъде бита ваксина против бяс. През март 1982 основният китарист на групата и най-добър приятел на Ози Ранди Роудс загива в самолетна катастрофа, което е причината Ози да изпадне в дълбока депресия. Заплануваният live-албум от концертите с Роудс е заменен с такъв с живи изпълнения на песни от ерата на Ози в Black Sabbath, озаглавен „Speak of the Devil“. На китарата е Брад Джилис, а групата запълват Олдридж и Сарзо.

След изтичането на договора с компанията Jet Records, която издава албумите му, Ози решава да премине към Epic Records. На уговорената среща се появява пиян и с два живи гълъба в ръка, единият от които освобождава, а другият убива, отново отхапвайки главата му. Компанията все пак подписва контракт. Китаристът Джейк И. Лий заменя Джилис, а Дейзли се връща на баса. През 1983, на 10 декември излиза новият студиен албум на Ози „Bark at the Moon“. Хитът на този албум е „Bark at the moon“. След този и преди този албум са излизали много сборни и live албуми, но са прекалено много, музикантите са почти същите като на студийните нови албуми. През 1986 22 февруари следва албумът „The Ultimate Sin“ през който въпреки хита „Shot in the Dark“ е определян от много критици като най-слабия албум на Ози. Звукът в него е по-лек и повлиян от нарастващата популярност на глем метъла. Това не му пречи да е поредният комерсиален успех.

Ози и жена му Шарън

През същата 1986 година Ози е подведен под съдебна отговорност заради песента си „Suicide Solution“ от дебютния албум „Blizzard of Ozz“ която подтиква двама тийнейджъри към самоубийство. Делото обаче е преждевременно прекратено, а Ози обявява пред медиите, че песента е посветена на загиналия му приятел и вокалист на AC/DC Бон Скот, който умира след злоупотреба с алкохол. С песента си Ози иска да покаже, че алкохолът не е решението (solution) на проблемите.

През 1987, на 19 март излиза live-албумът „Tribute“, който е посветен на загиналия Радни Роудс и съдържа неиздадения концертен материал, записан през 1981 г.. Китаристът Лий напуска и бива заменен от Зак Уайлд, когото Ози намира в бар в Ню Джърси. С него е записан албумът „No Rest for the Wicked“, който излиза на 22 октомври 1988. В последвалото турне участва и бившият басист на Black Sabbath от ранните години Гийзър Бътлър, който се присъединява към стария си приятел.

След издаването на албума „No More Tears“ през 1991 (съдържащ прочувствената балада „Mama, I'm Comming Home“, превърнала се в един от най-големите му хитове и написана съвместо с фронтмена на Motörhead Леми Килмистър, заедно с още три други песни), Ози обявява, че последвалото турне ще бъде последно, след което възнамерява да се оттегли и да се отдаде на семейството си. Турнето е увековечено с двоен live-албум „Live & Loud“, издаден през 1993.

Ози обаче не удържа на думата си и през 1995 излиза нов студиен албум, „Ozzmosis“, последван от турне под многозначителния ироничен слоган „The Retirement Sucks Tour“. За записите и концертните изяви са привлечени барабанистът на американската група Faith No More Майк Бордин и басистът Робърт Трухильо от Suicidal Tendencies. В написването на една от песните в албума, „See You on the Other Side“, участие отново взима Леми Килмистър.

Седем години трае чакането на феновете, за да излезе през 2001 година новият албум, озаглавен „Down to Earth“. Песента „Dreamer“ се завърта по телевизионния ефир и се превръща в поредния му комерсиален успех. След „Down to Earth“ излиза live албумът от 2002 „Live at Budokan“. След този албум излизат много сборни и live албуми, докато Ози не издава кавър албума „Under Cover“. В него има кавъри на Джон Ленън, Дейвид Бауи и др. Кавърът на Working Class Hero на Джон Ленън става хит.

Следва live албумът от 2005 „Prince of Darkness“. В него има много дуети и хитове на Ози. През 2007 г. следва албумът „Black Rain“. Песента „I Don`t Wanna Stop“ се превръща в поредния хит и е включена като официална песен на кеч турнира на WWE Judgment day. Също така Принцът на мрака изпя „I Don`t Wanna Stop“ на живо в WWE.

През 2009 г. в търсене на нов звук Озбърн работи с гръцкия китарист Gus G. и през следващата 2010 г. е издаден албумът "Scream".

През 2018 г. Принцът на мрака провежда последното си световно турне "No More Tours II". Две години след това излиза албумът "Ordinary man", в който участват изпълнители като Пост Малоун и Елтън Джон. В клипа към заглавия сингъл "Under the Graveyard" участва холивудският актьор Джейсън Момоа. На 9 септември 2022 г. излиза последният албум на Ози "Patient number 9". Гост-музиканти в него са Ерик Клептън, Джеф Бек, Тони Айоми, барабанистът на Foo Fighters Тейлър Хоукинс и други. Ози печели две награди "Грами" - за най-добър рок албум и най-добро метъл изпълнение.[4] Той изяде главата на прилеп.76-годишният фронтмен на Black Sabbath, който бе диагностициран с болестта на Паркинсон през 2019 г., почина на 22 юли от сърдечен удар. Ози има татуировки по цялото тяло.

Смъртният акт, подаден от дъщеря му Ейми в лондонска служба по гражданското състояние, беше получен от вестник „Ню Йорк Таймс“.

„В удостоверението се посочва, че Озбърн е починал от „(а) сърдечен арест извън болница (б) остър миокарден инфаркт (в) коронарна артериална болест и болестта на Паркинсон с автономна дисфункция.

Самият музикант нееднократно е изказвал удивлението си от факта, че все още е жив, нарича себе си „медицинско чудо“ и казва, че ще дари тялото си на Музея по естествена история. Освен традиционното за бранша пиене и дрога, той се е лекувал в психиатрична клиника, чупил е врата си по време на шофиране (като по време на лечението е бил вкаран в състояние на изкуствена кома) и страда от генетично заболяване, подобно на Паркинсоновата болест.

През 2001 година по американския телевизионен канал MTV стартира реалити шоу със сериен формат, наречено The Osbournes, което отразява живота в семейството на Ози Озбърн. Проектът е осъществен след като операторски екип на телевизията следи всяка стъпка на членовете на семейството в собствената им къща в продължение на няколко месеца. В шоуто участват Ози Озбърн, жена му Шарън Озбърн, дъщеря му Кели и синът му Джак. Втората му дъщеря Ейми обявява своето нежелание да участва, като дори остро критикува родителите си в медийното пространство за участието им в подобно шоу. 76-годишният фронтмен на Black Sabbath, който бе диагностициран с болестта на Паркинсон през 2019 г., почина на 22 юли от сърдечен удар. Необичайни факти

Ози Озбърн

Ози Озбърн (истинско име Джон Майкъл Озбърн; род. 1948) е британски рок певец, музикант, един от основателите и член на групата Black Sabbath, която оказа значително влияние върху появата на музикални жанрове като хард рок и хеви метъл.

Успехът и популярността му в кариерата му донесоха неофициалното заглавие „Кръстникът на хеви метъла“.

В биографията на Ози Озбърн има много интересни факти, за които ще разкажем в тази статия.

И така, ето кратка биография на Осборн.

Биография на Ози Озбърн

Джон Озбърн е роден на 3 декември 1948 г. в английския град Бирмингам. Той е израснал и е отгледан в бедно семейство, което няма нищо общо с шоубизнеса. Родителите му, Джон Томас и Лилиан, работеха в завода на General Electric, където изработваха инструменти.

Бъдещият певец беше четвъртото дете в семейство от 6 деца. Известният му прякор - „Ози“, Озбърн получава в училище. Очевидно това беше умалителна форма на фамилията му.

Когато Ози беше на около 15 години, той беше отпаднал от училище. Поради факта, че семейство Озборн изпитва сериозни финансови затруднения, тийнейджърът започва да печели пари като помощник водопроводчик. В следващите години от биографията си той сменя много повече професии, изпълнявайки различни мръсни работи.

Ози Озбърн работи като ключар, оператор на кланица, бояджия и дори копае гробове. Тъй като спечелените пари все още не били достатъчни, той започнал да краде. По време на друга кражба той е хванат от полицията и поставен в затвора, където прекарва около 2 месеца.

Музика

След освобождаването си Ози решава да се занимава с музика. В резултат му беше предложено да стане солист на младата група "Music Machine", но това сътрудничество беше краткотрайно.

Озбърн иска да създаде своя рок група, в резултат на което публикува реклама във вестника за търсенето на музиканти. Първоначално групата се нарича The Polka Tulk Blues Band, но по-късно музикантите са преименувани на Earth.

След като обаче разбраха, че вече има група, наречена „Earth“, рокерите отново смениха името си на „Black Sabbath“ - от първата си песен.

В началото на 1970 г. Ozzy Osbourne, заедно с други членове на групата, записват дебютния си албум - "Black Sabbath", който става много популярен. През същата година момчетата представиха втория си диск, наречен "Paranoid", който стана още по-известен.

Групата започва активно да обикаля и да печели признание по целия свят. През 1977 г. Озбърн обявява пенсионирането си от Black Sabbath, но година по-късно се завръща в групата. По това време в биографията му той е бил в депресия, причината за която е смъртта на баща му.

Човекът пиел много и взимал наркотици, опитвайки се да заглуши душевната болка. След излизането на следващия албум, Ozzy беше решен да напусне групата и да продължи солова кариера. В едно интервю той призна, че напускането на Black Sabbath е облекчение за него.

През 1980 г. Озбърн представя първия си самостоятелен албум Blizzard of Ozz, който получава много положителни отзиви. Особено популярна беше песента "Crazy Train", която певецът все още изпълнява на своите концерти.

След това творческата му биография започва рязко да върви нагоре. През 1989 г. е записана рок баладата „Затвори очите ми завинаги“, която певецът изпълнява в дует с Лита Форд. Интересен факт е, че днес тази композиция се смята за една от най-добрите балади в историята на хеви метъла.

Ози има изключително противоречива репутация заради своите „кръвожадни“ лудории. И така, в хода на комуникацията с ръководителите на звукозаписното студио, с които музикантът планира сътрудничеството си, Осборн донесе 2 бели гълъба.

Както беше планирано, Ози искаше да пусне птиците в небето, но вместо това отхапа главата на една от тях. По-късно рокерът призна, че в този момент е бил в нетрезво състояние.

В бъдеще Озбърн многократно се забавляваше на концерти, като хвърляше парчета сурово месо на феновете. През 1982 г. в биографията му имаше ярък епизод, свързан с прилеп. Взел мишката за гумена играчка, той отхапал главата й и едва тогава разбрал, че е жива.

Музикантът каза още, че бухалката е успяла да го ухапе и затова е бил принуден да се подложи на лечение за бяс.

Дори в напреднала възраст Ози Озбърн продължава да „импровизира“ както на сцената, така и в живота. Например през лятото на 2010 г., по време на издаването на 11-ия си самостоятелен албум „Scream“, той проведе интересна рекламна кампания в музея на восъците на американската мадам Тюсо.

Озбърн седеше неподвижно на диван в една от стаите, имитирайки восъчна фигура. И когато феновете му се приближаваха да го снимат, той рязко се изправяше или просто плашеше феновете с викове.

Личен живот

Първата съпруга на Ози беше Телма Райли. В този брак двойката имаше момче Луис Джон и момиче Джесика Старшайн. Заслужава да се отбележи, че музикантът осинови Елиът Кингсли, син на съпругата му от предишен брак.

Двойката живее заедно около 12 години, след което решава да напусне. Семейството се разпадна заради алкохолната зависимост на рокера. Интересен факт е, че в автобиографията си „Аз съм Ози“ Озбърн откровено разказва за дългогодишната си борба с алкохолизма.

Според мъжа той започнал да злоупотребява с алкохол на 18-годишна възраст, а на 40-годишна възраст се превърнал в хроничен алкохолик, който консумирал 3-4 бутилки водка или коняк на ден. Той се обръща за помощ към различни рехабилитационни центрове, но периодите на отрезвяване все още често се заменят с алкохол. Той успя да преодолее лошия навик едва в началото на 2000-те.

Втората съпруга на Ози беше Шарън Ардън, която започна да управлява всичките му дела. В този съюз младите хора имаха три деца - Ейми, Кели и Джак. Те отгледаха и Робърт Маркато, чиято починала майка беше приятелка на двойката.

През 2003 г. Ози беше сериозно ранен след падане от ATV. Трябваше спешно да оперира, като вкара няколко метални прешлена в гръбначния си стълб.

През есента на 2016 г. каналът History стартира телевизионно предаване с участието на Ozzy Osbourne - „Ozzy and Jack's World Tour“. В него музикантът със сина си Джак заминава на околосветско пътешествие. По време на пътуванията си мъжете посетиха много исторически места.

Ози Озбърн днес

През пролетта на 2019 г. старите заболявания на Ози се влошиха с пневмония. По-късно стана известно, че той страда от форма на болестта на Паркинсон. Според него не толкова отдавна той е претърпял операция, която се е отразила негативно на здравето му.

В средата на 2019 г. бяха публикувани резултатите от експерти, които изследваха тялото на музиканта. Оказа се, че Осборн притежава генна мутация, която му позволява да остане относително здрав, когато се консумира за дълъг период от време.

Ози участва в експеримент, проведен от лекари в Масачузетс. Певецът има страница в Instagram, за която са абонирани около 4 милиона души.

Ози Озбърн е британски рок музикант, роден на 3 декември 1948 г. в Астън, Бирмингам. Той е съосновател и първи вокалист на рок групата Black Sabbath, а след това има успешна солова кариера, превръщайки се в емблема на хардрока и метъла и печелейки прозвището „Принца на Мрака“.

Ранни години и Black Sabbath

Роден като Джон Майкъл Озбърн, Ози напуска училище рано и е работил на различни места, преди да се насочи към музиката.

През 1968 г. той съосновава групата Black Sabbath, която става пионер в хардрока и хеви метъла, с хитове като "Paranoid" и "Iron Man".

През 1979 г. е уволнен от Black Sabbath заради проблеми с наркотици и алкохол.

Солова кариера

През 1980 г. издава първия си солов албум, "Blizzard of Ozz", който постига голям успех.

През кариерата си записва редица успешни албуми и издава множество хитове, сред които "Crazy Train", "Mama, I'm Coming Home" и "Dreamer".

През 1997 г. групата Black Sabbath се събира отново и издава няколко нови албума и изнася турнета.

Личен живот

Ози е женен за Шарън Озбърн, с която има две деца, а също така е участвал в реалити сериала "The Osbournes".

През 2000 г. е диагностициран с болестта на Паркинсон.

Ози Озбърн е легенда в рок музиката. Наричат го “Принцът на мрака”, “Магьосникът от Оз”, “Великият Оз”, “Ураганът от Оз” или “Кръстникът на хевиметъла”. Той пък определя себе си като медицинско чудо и иска да дари тялото си на Музея по естествена история.

Получава собствена звезда на Алеята на Славата в Холивуд през 2002 г. През 2005 г. е въведен в Музикалната зала на славата на Обединеното кралство с Black Sabbath, а през 2006 г. в Залата на славата на рокендрола в САЩ, пак с тях. През 2008 г. е удостоен с престижната награда “Жива легенда” в класическия рок.

През май 2015 г. получава наградата “Ivor Novello” за цялостно творчество от Британската академия на текстописци, композитори и автори. През 2016 г. кръщават трамвай в Бирмингам на негово име. На него е кръстена и амазонска жаба. А животът му е толкова любопитен, че трудно го събрахме в 10-те факта, които ще прочетете.

1. Родителите

Майката – Лилиан Унит, работи във фирма, занимаваща се с авточасти. Бащата – Джон Томас “Джак” Озбърн, работи нощни смени като производител на инструменти в “General Electric Company”.

2. Раждането

Джон Майкъл Озбърн се ражда на 3 декември 1948 г. в родилния дом в Марстън Грийн, близо до Коулсхил, Англия. Има три по-големи сестри – Джийн, Айрис и Джилиан и двама по-малки братя – Пол и Тони.

3. Дислексията

През целия си живот страда от дислексия и хиперактивност. Детството му е трудно, защото във всички учебни заведения, които посещава, учителите се отнасят зле с него заради неспособността му да запаметява уроците, а съучениците не спират да му се подиграват.

**„Аз съм Ози“ на Ози Озбърн**

„Аз съм Ози“ е една от най-истинските и искрени книги, които съм чела в живота си. Ако автобиографиите на Брус Дикинсън и Рони Джеймс Дио показваха основно музиканта Брус, музиканта Дио, то книгата на Ози показва преди всичко и най-вече човека Ози, Ози синът, братът, любовникът, съпругът, бащата, алкохоликът, наркоманът, Клоунът, Лудият Ози.

Книгата е написана с много хумор и голямо чувство за самоирония, но има и много неписано и невесело, което се чете между редовете и то носи половината стойност на тази книга.

Едно от най-трудните неща е да бъдеш искрен със самия себе си, да оголиш душата си до кръв… Ози го прави и го прави даже пред публика – пред нас; той е искрен до болка, до повръщане... повръщане от хилядите литри изпит алкохол... той е искрен до безсъзнание… безсъзнание от поредната доза кокаин, хероин, марихуана, спийд, успокоителни, антидепресанти…

Това е историята на едно момче от бедно работническо семейство в Бирмингам, успяло да се измъкне от скромния живот в малкия град, за да се превърне в една от емблемите на съвременната хардрок и метъл музика, спечелвайки си прозвището „Принцът на Мрака“.

Животът в Бирмингам през 50-те и 60-те години на 20 век не е предлагал много алтернативи за бъдещето. Освен работата във фабрики, което никак не блазнило Ози (работил за кратко в две-три фабрики в ранните си младежки години): *"При мисълта да работя 30 години в онази стая (стая за настройка на автомобилни клаксони във фабриката "Лукас") ми се дощя руснаците да пуснат бомбата и всичко да приключи".*

Детството на Ози е трудно – освен, че живее бедно, той страда от дислексия и хиперактивност с дефицит на вниманието – заболявания, за които по негово време нищо не се е знаело и, съответно, не са се и лекували. Това прави живота му в училище доста труден.

*"Баща ми винаги казваше, че някой ден ще направя нещо голямо. Имам предчувствие за теб, Джон Озбърн, казваше ми той, след като беше ударил няколко бири. Или ще направиш нещо изключително, или ще влезеш в затвора. И прав се оказа моят старец. Влязох в затвора преди осемнайстия си рожден ден".*

Влизането в затвора поради дребна кражба от магазин за дрехи (самият Ози споделя, че е бил толкова некадърен взломаджия, че влязъл да краде с ръкавици с липсващи пръсти, в резултат на което оставил страшно хубави отпечатъци навсякъде) и невъзможността да плати паричната гаранция от 25 лири всъщност прави услуга на Ози и той го осъзнава още тогава.

„Бийтълс“ също изиграват огромна роля Ози да не свърши живота си като престъпник. От момента, в който той, като юноша, си купува втория албум на ливърпулската четворка - "With the Beatles", разбира, че това, с което иска да се занимава до края на живота си, е музиката.

Следва шеметен личен и професионален живот, белязан от музикалната му кариера като вокалист в „Black Sabbath“, последвана от солидна солова кариера, за да се стигне до участието му в риалити шоуто по MTV –“ The Osbournes”, което отразява живота на цялото семейство Озбърн.

Всички тези ключови моменти от живота му са обилно гарнирани с безразборен секс, алкохол, наркотици, антидепресанти, куп характерни за него лудости като откъсване главата на гълъб, на прилеп...

Донякъде лудосттта и вродената способност да се прави на клоун помагат на Ози да преодолее комплекса си за малоценност, който изпитва дълго време... Дори като вокалист на „Black Sabbath“ той се е чувствал не толкова пълноценен, тъй като не е можел да свири на никакъв инструмент. Шутовските му изпълнения му помагат в училище, спасяват го от извращенията и побоите от триседмичния престой в затвора като младеж, поставят го впоследствие винаги на първите страници на вестниците като известен.

В добавка, Ози Озбърн се е лекувал в психиатрична клиника, както и в клиника за алкохолици, почти го е блъскал самолет, чупил си е врата при инцидент с бъги, в пристъп на алкохолна безпаметност е правил опит да убие жена си;

*„ - Добре-отсече докторът, - стига вече. Има ли наркотици, които не сте употребявали, господин Озбърн?*

*Мълчание.*

*-Господин Озбърн?*

*-Не знам такива.*

*Ново мълчание.*

*Най-накрая лекарят каза:*

*-Ами алкохол? Споменахте, че пиете? Колко единици на ден?*

*-Около четири. Горе-долу.*

*-Бихте ли уточнили?*

*--Бутилки „Хенеси“. Но зависи.*

*-От какво?*

*-Колко дълго ще съм в несвяст между тях.*

*-И само това ли е?*

*-Нали бирата не се брои?*

*…..*

*-Пушите ли, господин Озбърн?*

*-От време на време.*

*-Каква изненада! Колко на ден?*

*-Около 30.*

*-Каква марка цигари?*

*-Пури. Цигарите не ги броя.*

*Докторът пребледня. После каза:*

*-И от колко време живеете на този режим?*

*-Коя година сме? – попитах го.*

*-2004.*

*-Около четирийсет години.*

*-Има ли нещо в медицинската ви история, което трябва да знам?*

*-Ами - казах аз - веднъж ме блъсна самолет – донякъде де. И си счупих врата на бъги. После умрях на два пъти по време на комата. Имах СПИН за 24 часа. И мислех, че имам множествена склероза, но се оказа паркинсъноподобен синдром. И веднъж си счупих тиквата. И няколко пъти съм карал гонорея. И един или два припадъка, както когато взех кодеин в Ню Йорк или когато изнасилих сам себе си в Германия. Това е, освен ако не броите злоупотребите с лекарства, които се получават само срещу рецепта.*

*Докторът кимна.*

*После се изкашля, разхлаби вратовръзката си и каза:*

*- Имам един последен въпрос към вас, господин Озбърн.*

*- Казвай, док.*

*- Защо сте още жив?“*

Нека завършим с думите на самия Ози:

*„Всеки ден от живота ми е бил събитие. Приемах убийствени съчетания от алкохол и наркотици в продължение на 40 години, оцелях, след като ме блъсна самолет, оцелях след смъртоносни свръхдози дрога и венерически заболявания. Срещу мен е повдигнато обвинение в опит за убийство. Голяма част от историята ми няма да звучи приятно. Вършил съм много лоши работи навремето. Да, тъмната страна винаги ме е привличала, но аз не съм дяволът. Аз съм просто Джон Озбърн, хлапето от работническия квартал, което напусна работата си във фабриката и реши да го удари на купон".*

*"Той отхапе главата на прилеп, добре. Той отхапа главата на гълъб. Така е. Но не съм убиец на кученца, нито поклонник на сатаната, нито човек, който иска феновете му да си пръскат мозъка."*

Първата ми пълна петица за годината в Goodreads!

1. Родителите

2. Раждането

3. Дислексията

76-годишният фронтмен на Black Sabbath, който бе диагностициран с болестта на Паркинсон през 2019 г., почина на 22 юли от сърдечен удар.

След повече от пет десетилетия на сцена, милиони продадени албуми и неизброими създадени легенди рок иконата отново взема думата. С Прощален ритуал Ози Озбърн поставя искрен и вдъхновяващ финал на собствената си легенда - една книга за болката, славата и силата да оцелееш, когато целият свят очаква краха ти.

Ози Озбърн е сред най-влиятелните и разпознаваеми фигури в историята на рок музиката. От първите акорди на Black Sabbath до последните години, белязани от битки със здравето и носталгията по сцената, неговият живот е повече от биография - това е мит. Но ако си мислите, че вече знаете всичко за него, Прощален ритуал ще ви изненада.

В своите мемоари Ози разкрива най-интимните страници от своя живот - за страха от забравата, за болката от загубата, за несломимата любов към Шарън, която остава неговият котвен камък. Разказва за радостта и отчаянието след последното турне, за смисъла на славата, когато прожекторите изгаснат, и за това как се живее, когато светът още очаква да те види на сцена. С неподправен хумор, искреност и самоирония, Прощален ритуал разкрива един различен Ози - мъдър, уязвим, но все така бунтар по душа. Това е книга за болката, оцеляването и човечността зад легендата - прощално, но вдъхновяващо свидетелство на истинския Принц на мрака. От Бирмингам до Лос Анджелис, от хаоса на младостта до мъдростта на възрастта - Ози минава през всичко с откровение и самоирония. Това не е книга за смъртта, а за живота - такъв, какъвто само той може да го разкаже. Прощален ритуал е изповед, благодарност и последен поклон от един от най-влиятелните музиканти на нашето време.

"Ози не просто разказва за живота си - той те кара да го почувстваш. Смешно, сурово и безкрайно човешко."

Rolling Stone

"Шокиращо честен, остроумен и дълбоко трогателен. Истинският глас на Принца на мрака."76-годишният фронтмен на Black Sabbath, който бе диагностициран с болестта на Паркинсон през 2019 г., почина на 22 юли от сърдечен удар.

Книги

Автобиографията на Ози Озбърн „Прощален ритуал“ излиза на български през декември

АРТ ПОРТАЛот АРТ ПОРТАЛ 27.11.2025 2937

Автобиографията на Ози Озбърн „Прощален ритуал“ излиза на български през декември

Сподели:

Шрифт:

Принтирай

Автобиографията на една от най-емблематичните фигури в рок музиката, Ози Озбърн, „Прощален ритуал“, излиза на български език на 5 декември в книжарниците. Книгата е преведена от Боряна Джанабетска, с редактор Десислава Райкова, съобщават от издателство „Еднорог“.

Мемоарът разкрива суровата истина за живота зад легендата и приближава читателя до човека, стоящ зад „Принца на мрака“.

Ози Озбърн няколко пъти е обмислял да сложи край на живота си

09 октомври | 15:50

0 коментара

169

След повече от 50 години на сцена и над 100 милиона продадени албума, Ози говори със своя най-личен глас досега – за битките със здравето, за страха от забравата, за последиците от славата и за любовта към Шарън, която остава неговата опора. Това не е история за финал, а за оцеляване.

Хиляди фенове се сбогуваха с Ози Озбърн

30 юли | 17:50

0 коментара

136

Rolling Stone описва книгата като „смешна, сурова и безкрайно човешка“, а The Guardian я определя като „шокиращо честна и дълбоко трогателна“.

Със самоирония и неподправен хумор Ози Озбърн показва себе си далеч от сцената – уязвим, мъдър и все още бунтар по душа.

Ози Озбърн - противоречивият „принц на мрака“, който преобърна света на музиката

23 юли | 11:50

0 коментара

640

„Прощален ритуал“ проследява пътя му от Бирмингам до Лос Анджелис – от хаоса на младостта до опита, натрупан през годините. Озбърн говори за цената на славата, за последното турне и за усещането, когато прожекторите угаснат, но името ти остава.

КРАЙ

El Di

,, Биографията на Ози Озбърн"

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

,,Прокълнатата принцеса"

,,Преживяванията ми в USA L.A. California през 2015 година"