,,Биографията на Алис Купър"

Рожденото име на Алис Купър е Винсънт Деймън Фурние. Роден е в Детройт, Мичигън, в семейството на Ела Мей и Етър Морони Фурние. Дядо му, Трумън Силвестър Фурние е проповедник в Църквата на Исус Христос в Пенсилвания. Бащата на Винсент е старейшина в същата църква. След поредица детски болести семейството се мести във Финикс, Аризона.

През 1964 г., когато е на 16, Винсънт участва в местно годишно шоу за намиране на таланти и се свързва със свои приятели от отбора по маратон, за да вземат участие в представлението. За име си избират The Earwigs (в превод Щипалките) и тъй като не можели да свирят на никакви инструменти се облекли като Бийтълс и ги имитирали. Групата победила в състезанието и била толкова въодушевена, че решили да се научат да свирят. Сменили името си на The Spiders (в превод Паяците), като в състава влизали Фурние на вокали и хармоника, Глен Бъкстън на китара, Джон Тотъм на ритъм китара, Денис Дънауей – бас и Джон Спиър на барабаните. В музикално отношение групата е вдъхновена от групи като Бийтълс, Ролинг Стоунс, Дженис Джоплин, Дъ Ху, Дъ Кинкс и Дъ Ярдбърдс. През следващата година групата редовно свири в района около Финикс, като в задната част на сцената имало голяма паяжина. През 1965 г. записват първия си сингъл „Why Don't You Love Me“ (оригиналът е на Дъ Блекуелс).

През 1966 г. членовете на групата завършват гимназия. Майкъл Брус заменя Джон Тотъм на ритъм китарата и групата записва първия си местен радио хит „Don't Blow Your Mind“ (оригинална композиция). През 1967 г. групата започва да прави редовни пътувания до Лос Анджелис. В този период променят името си на The Nazz (Дъ Наз) и издават сингъла „Wonder Who's Lovin' Her Now“, като Б-страна е „Lay Down And Die, Goodbye“. Тогава барабаниста Джон Спиър е заменен от Нийл Смит. В края на годината групата се установява в Лос Анджелис за постоянно.

През 1968 г., след като научават, че Тод Рундгрен също има група с името Nazz, групата отново сменя името си. Фурние осъзнава, че им трябва ефектно име, което да привлича вниманието, и че останалите групи не използват максимално ефективно сцената. Той избира името Alice Cooper, както за име на групата, така и за свое собствено. Според публикации в пресата от този период, това име се „родило“ след сеанс с дъска за викане на духове, според която Алис Купър е вещица от 17 век. Независимо от това, вече е всеизвестно, че това е измислица. Тогава групата разбира, че концепцията за мъж играещ ролята на вещица в дрипи и носещ грим определено има потенциал да причини социални спорове и да се появи на първите страници. Групата вече е в състав Алис Купър (вокал), Глен Бъкстън (китара), Майкъл Брус (ритъм китара), Денис Дънауей (бас) и Нийл Смит (барабани). Купър, Бъкстън и Дънауей учат изкуство в университет и са почитатели на работата на Салвадор Дали, която ще ги вдъхновява в бъдеще.

Една вечер по време на гиг във Венис групата успява да опразни заведението след десетина минути свирене. След „изпълнението“ при тях дошъл мениджъра Шеп Гордън. Той успял да им уреди прослушване при известния композитор и продуцент Франк Запа, който търсел нестандартни групи за звукозаписната си компания Straight Records. Срещата била насрочена за седем часа в къщата на Запа, но групата погрешно решила, че става въпрос за седем сутринта. Така събудили Запа рано сутринта, а той бил толкова впечатлен от тях и свиренето им, че подписали договор за три албума. Освен това Запа назначил GTOs (група групита от 60-те, издали единствения си албум през 1969 г. „Permanent Damage“, продуциран от Запа) да се занимават с визията на момчетата и така изиграл важна роля в ранните им години на сцената. Първия от трите албума които издават е „Pretties for You“, който въпреки че остава седмица в класациите в САЩ е посрещнат с неодобрение от критиката и е търговски провал.

След сценично представление с жива кокошка на сцената Купър печели вниманието на пресата и групата се превръща в таблоидна сензация и създава нов поджанр наречен шок рок. Купър твърди, че известния „номер с кокошката“ от фестивал в Торонто през септември 1969 г., всъщност е инцидент. Кокошката някакси е стигнала до сцената, а Купър, който нямал опит с домашни животни, видял крилата и решил, че може да лети. За това я взел и хвърлил над публиката в очакване птицата да полети. Вместо това обаче, тя се приземила в първите редове, които били заети от инвалиди в колички, които според слуховете разкъсали кокошката. На следващия ден историята била в повечето вестници в страната и Запа се обадил на Купър, за да разбере дали историята, че вокалиста е откъснал главата на кокошката и е изпил кръвта и, е истина. Купър отрекъл, но Запа му казал каквото и да става да не отрича, виждайки, че такава реклама би била безценна за групата.

Въпреки отзивите за „номера с кокошката“, групата издава следващия си албум „Easy Action“ през 1970 г., който има същата съдба като предшественика си. След това Warner Bros. купуват Straight Records. Alice Cooper получават повече реклама и внимание от новия си издател. По това време на групата и писнало от безразличието на калифорнийската публика към музиката им и се преместили в Детройт, където странния им звук е по-добре приет. Групата остава там до 1972 г.

КРАЙ